Историята на Крайова е изцяло свързана с историята на църквата “Свети Димитър”, считана за най-старата религиозна сграда в града. Ето защо храмът се радвал на особено внимание от страна на благоверните воеводи и боляри, които често допринасяли за нейното поддържане и благоукрасяване. Археологически свидетелства, открити при реставрационните дейности през 1888 г., карат някои историци да твърдят, че строителството на храма може да бъде отнесено към 8-9 в. Други поставят началото на неговото съществуване по времето на братята Петър и Асен (края на XII в.), на Йоан Куманина (първата половина на 13 в.), или на Мирчо Стари (1386-1418 г.). Църквата най-вероятно е била изцяло възстановена от Барбу Крайовеску (в края на 15 век), вероятно върху руините на по-старата. Първият документ, в който изрично е упомената, датира от 1645 г., където е наречена “Владетелската църква в Крайова”. В други документи се появява под името “Бъняса”. През 1651 г. била наново изградена из основи от Матей Басараб, а впоследствие ремонтирана от бившия велик комендант Петру Обедяну в 1690 г., от сина му, главният столник Константин Обедяну в 1724 г., когато е и изографисана от Теодосий, Андрей и други. От 1765 г. се превръща в метох на епископия Ръмник. Църквата е силно повредена от земетресението през 1838 г. и е затворена през 1849 г., като остава в руини до 1889 г. Отново е изградена из основи с подкрепата на крал Карол I и кралица Елизабета под надзора на френския архитект Емил Лекомт де Нюи (Emile Lecomte de Noüy), между 1889-1893 г. (и отново е осветена). Между 1906-1933 г. е обновена и изписана от френските художници Менипо (Menipot) и Борие (Bories), като възстановителните работи продължават и след това. В катедралата “Свети Димитър” се намират мощите на св. Нифонт Константинополски, на св. Сергей и Вакх и св. мъченица Татяна. По мнението на румънския историк Н. Йорга, към този храм функционирало и най-старото църковно училище в Олтения. През 1939 г., църквата става митрополитска катедрала. Последната дейност по реставрация и консолидация на храма е извършена между 2006 и 2007 г.