Църквата носи това име заради иконата на Пресвета Дева Мария, намерена през 17-ти в. в една черница (дуд), която се намирала на същото място, където по-късно храмът бил издигнат. Той е построен (в брънковенски стил) между 1758-1760 г., на мястото на една по-стара дървена църква (от 1700 г.) от първия ключар (отговорник за външната охрана на покоите на владетеля – бел. пр.) Константин Фотеску и кожаря Хаджи Йон Георге. Църквата притежавала много имоти и магазини, един от които е и първата болница в региона за хора с умствена изостаналост. В резултат на земетресението от 1838 г. храмът е напълно разрушен и затова през 1841 г. останките били съборени и между 1842-1844 г., е възстановен в бароков стил от един виенски архитект, по покана на болярина Йордаке Отетелишану. Понеже била твърде малка, през 1913 г. църквата е съборена, като нейно място е издигната сегашната, построена в неовизантийски стил по плановете от архитектите Йон Трожънеску (Траянеску) и Стерие Беку и осветена през 1942 г. Храмът е един от забележителните религиозни обекти на Крайова, с важна културна и благотворителна роля. От 1992 г. е епископска катедрала.