Музеят на изкуствата и етнографията в Калафат е забележителна сграда в центъра на града, известна още като двореца Маринку.  Срадата е дело на известния в началото на 20 в. в Румъния френски архитект Пол Готро (Paul Gottereau). Строителите са италиански занаятчии, ръководени от инженера Пиетро Адоти (Pietro Adotti). Основният камък е положен през есента на 1904 г., като строителството трае три години и музеят е открит през 1908 г. Построен е във френски неокласически бароков стил, повлиян от румънската архитектура от началото на 20 в. Сградата е с площ от 8 330 квадратни метра, като има почти 50 стаи, разпределени на три нива. Общите разходи възлизат на огромната сума от 1 000 000 жълтици. Въпреки това, съдбата на тази сграда е тъжна. Тя е свързана с дъщерята на семейство Маринку, дете, притежаващо изключителен музикален гений, което умира на 13 годишна възраст от туберкулоза. Покрусен от огромната загуба, бащата Стефан Марину решава да издигне този прекрасен дворец в памет на дъщеря си Мариоара. Семейната трагедия не спира до тук, защото след няколко години Стефан Марину също умира от туберкулоза. Той завещава двореца на местната община, като волята на дарителя е сградата да се ползва за девическо училище, в спомен на дъщеря му. През 1926 г. дворецът става собственост на общината и функционира като девическо училище „Света Мария“, а след това като детска градина. Впоследствие в двореца се помещава Аграрното училище в Калафат, след което е превърната в административно учреждение. През 1967 г. в него вече се помещава Музеят на изкуствата и етнографията. В момента той разполага с богата колекция от художествени обекти, изложени в постоянна експозиция, но също така се организират лични изложби на съвременни художници от страната и чужбина. През септември 2012 г. е открита секция, разкриваща историята на гр. Калафат, с дарителската подкрепа на наследниците на семейство Маринку. Палатът Маринку е впечатляващо наследство, което благородното семейство Маринку, въпреки големите изпитания на съдбата, щедро дарява на местната общност. Чрез социално-просветната дейност, която извършва, тази сграда може да се счита за един от най-важните културни центрове по цялото протежение на река Дунав.