В началото на 16 в. болярите Брънковени изграждат архитектурния ансамбъл, който по-късно носи името им, като място за убежище. В него през 1570 г. жупанката Челя строи дървена църква и тогава се заселват няколко монаси. Първото документално сведение датира от 1582-1583 г., когато Михня Турчитул ремонтира някои от по-старите сгради. През 1634 г. Матей Басараб започва възстановяването и допълването на архитектурния ансамбъл със сложна укрепителна система. От негово време е запазена и кулата-камбанария, просторните сводести изби и защитната стена с бойници. Сегашната църква е построена на мястото на старата от Константин Брънковяну през 1700 г. През 1702 г. той построява и кръстовидната църква-болница. Голямата църква, построена между 1699-1700 г. в брънковенски стил, е с форма на кръст, с открит притвор, подкрепена от осем каменни колони, подредени в центъра. Иконостасът е позлатен и е запазен. Над централната част се издига купол, а вратите са дърворезбовани от масивно дъбово дърво. В църквата са открити няколко гроба, между които на Папа Брънковяну (баща на Константин Брънковяну). Стенописите датират от 1837 г., като авторите им са неизвестни. Ансамбълът е пострадал по време на турско-австрийската война на 1716-1718 г., както и от земетресението през 1838 г. След одържавяването на манастирските имоти остава скромна обител, уредник на която е Попа Шапкъ. С течение на времето комплексът запустява, като отчасти е възстановен от епископ Вартоломей Стънеску (1921-1938 г.). Между 1940-1959 г.  манастирът е девически, но в резултат на указ 410/1959, обителта е разтурена, като за кратко  време се използва за старопиталище и след това остава безлюдна за 20 години. След 1980 г. идват няколко монахини от манастира Клокочьов и започват първите ремонтни дейности. Днес манастирът е изцяло възстановен.