По същността си „Царевец“ е архитектурно-музеен резерват, намиращ се на едноименния хълм „Царевец”. Има следи, свидетелстващи, че хълмът е обитаван от 3 в. пр. Хр., а през 5-7 в. тук се е намирал големият византийски град Зикидева. През 9 век на това място е построено старобългарско селище, укрепено с крепостни стени. След провъзгласяването на Търново за столица на Второто българско царство през 1185 г., градът се превръща във важен административен, военен, културен, религиозен и търговски център. На хълма „Царевец“ се намирали важни сгради на държавната администрация, царският дворцов комплекс и патриаршеската църква. Крепостта е с три входа – главен вход, вторият вход (Малката, Асенова порта) и Френкисарската порта, охранявана от най-известната кула, известна още като Балдуинова кула. Тя е свързана с името на латинския император Балдуин, за който се вярва, че бил пленен от цар Калоян в битката при Одрин от 1205 г. Кулата е реставрирана през 1933 г. Царувалите по времето на Второто българско царство са Асен I, Петър, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър и Иван Шишман. Голяма туристическа атракция е аудиовизуалният спектакъл „Звук и Светлина“, разказващ за трагичната история на края на Второто българско царство, чрез съчетанието на музика, разноцветни светлини, лазери, вградени в крепостните стени и звън на църковни камбани.