Храмът е основан от старата жупанка Думитрана Щирбей, известна още като Щирбоайка, дъщеря на учителя Константин Стръмбяну и вдовица на великия логотeт Константин Щирбей, бивш каймакамин на Крайова през 1741 г. църквата е построена между 1765-1768 г. от камък и тухла, в брънковенски стил, с кръстовидна форма, със стройна камбанария, издигаща се над централната част и притвор с колонада. През 1811 г. в двора на църквата са построени няколко двуетажни сгради, вероятно за целите на организирането на монашеско общежитие. Пострадал по време на революцията  1821 г., в резултат на което през  1823 г. покривът е поправен. При земетресението през 1838 г., са нанесени нови щети, като две години по-късно църквата е ремонтирана от Екатерина (Катинка) Бибеску и сина ѝ – великия логотет Барбу Щирбей, бъдещият господар на Влашко. През 1890 г. е направен опит за изграждане на болница от църковните фондове, но тази инициатива не постига успех. Вместо това е построен медицински диспансер за бедни, дом за временно настаняване в помещенията в двора на църквата, поддържан от собствени приходи, от прилежащите църковни имения и от дарения. В края на 19 в. започва възстановяването на храма, което продължава до 1906 г. С финансовата страна се заемат синовете на Барбу Щирбей Вод, принцовете Александру и Димитрие Щирбей, като сградата е издигната по плановете на френския архитект и реставратор André Lecomte Du Noüy. Тогава е построена входната кула, вътрешността е изографисана, изработен е и нов позлатен иконостас от дъб, а обзавеждането е донесено от Франция. През 1995 г. стенописите са възстановени, а в първите години на новия век, по молба на общината, оградата и стените, които заобикалят църквата са съборени.