Църквата е изградена между 1730-1740 г., като първоначално имала вид на схлупена, полувкопана в земята колиба, наречена от народа “Махалата на хълма”. В първите години от своето съществуване храмът се ползвал от моряци, които идвали да се молят на св. Николай. През 1830 г. е осветена нова църква в присъствието на господаря на Влашко, Александру Гица и сръбския принц Малош Обренович. Според други извори, храмът бил построен между 1853-1856 г. През 1861 г. църквата била обновена и разширена. Тя е посетена няколко пъти от крал Карол I, особено по време на войната от 1877-1878 г., след което става известна като „Катедралата на независимостта“. Разрушена на границата между 19 и 20 в., църквата е из основи възстановена от тухла в днешния си вид между 1899 и 1906 г. (осветена в 1910 г.). Напълно ремонтирана през 1933 г., тя е засегната от бомбардировките по време на Втората световна война и земетресението от 4 март 1977 г. Изографисана е през 1909-1910 г. в смесена техника. През 1991 г. е извършена реставрация на стенописите, а в 2001 г. се извършва обновление. Ремонтни дейности са извършени и между 2002-2005 и 2009-2011 г.