



Средновековната крепост „Баба Вида“ е емблематична за целия регион, поради почти напълно запазения си вид. В исторически план крепостта е била част от римска такава, с име Бонония. Първоначално е замислена и построена за наблюдателница. По-късно, през византийския и средновековен периоди, крепостта e разширена с цел по-добра военна защита на града, а с оглед на стратегическата й позиция, се продължило с ползването ѝ за наблюдение на търговските пътища и контролиране на трафика по р. Дунав. Отново разширена през 17 в., по време на османското присъствие, крепостта бива ползвана за складиране на оръжия и военни материали, както и за затвор. След възстановяването на независимата българска държавност през 1878 г., „Баба Вида” се превръща в щаб на военната власт. 1927 г. е годината, през която крепостта е отворена за посещение, а тридесет и седем години по-късно – 1964 г. е обявена за исторически паметник с национално значение. Използва се за заснемане на филмови продукции, театрални представления, концерти и други художествени изяви. Най-старите стени на крепостта са от 10 в. Крепостта е използвана като резиденция на българския цар Иван Страцимир.
Изтеглете PDF