Най-известната и една от зрелищните туристически атракции в областта е крепостта „Калето“, находяща се в град Белоградчик. Общата, заемана от крепостта територия е повече от 10 000 кв.м. Военната конструкция на това място е принадлежала на римляните, които между 1-ви и 3-ти в. използват крепостта за охрана на стратегическите пътища в региона. Римски инженери използват природните дадености на терена, включително и съседните скали, с цел осигуряване на отбрана за целия регион. На най-високата част от крепостта, наречена „Цитаделата” също се откриват следи от отбранителните съоръжения, както от римския, така и от средновековния периоди. Белоградчишката твърдина е една от последните оцелели след завоюването на България от османските нашественици в края на 14 в. След завладяването на крепостта, турците разполагат в нея голям гарнизон, имащ стратегическо значение за защитата на западната част на страната и овладяване на периодичните въстания на българите. За периода 1805 г. – 1837 г., османската власт предприема действия за разширяване и дострояване на крепостта, с помощта на френски и италиански инженери. Целта е да се създаде възможност за използването на огнестрелни оръжия. Крепостта се състои от две порти, наричени „Видин капия” и „Ниш капия”. На места дебелината на стените в основата им е около 2.5 метра и достигат височина между 3 и 15 м. В стените има повече от 400 отвора, които позволяват стрелба с пушки или артилерия. Обикновено, гарнизонът наброявал около 1000 войници, но при война броят на защитниците се увеличавал до около 3000 ратника. Крепостта в Белоградчик, обявена за паметник на културата с национално значение през 1985 г., е една от най-добре запазените цитадели.