Манастирът се намира в Искърското дефиле в Стара планина, край Еленов дол, община Мездра, до гара Елисейна. Част е от Софийска епархия. Основан е през 11 в., многократно е бил разрушаван, последно възстановен през 1815 г. Храмът е кръстокуполен и е изграден върху друг, по-стар. Нарича се 7те престола, заради 7-те престола (параклиса) в него, датирани от 17-18 век, като резбата им е прекрасно изпълнена с флорални, животински и библейски сюжети. Четири олтара образуват кръст и са отделени с вътрешни стени, два са до входната врата, седмият е срещу входа. Иконите са от 17-19 век и са дело на майстори от Тревненска школа, рода Витановци. Иконите се отличават от другите с резбовани рамки. Сведения за манастира се срещат в богослужебни книги от 16-18 в. През вековете манастирът е бил книжовен просветен център, имало и килийно училище, със стенописи по фасадите. Тук се среща рядко срещан сюжет от сцената Страшният съд. Според една от легендите неговото възстановяване се дължи на 7 боляри, дошли от Бесарабия, като основали и седем близки села.  Днес манастирът е голям манастирски комплекс от църква, магерница, три жилищни сгради, плюс още две, камбанария. До манастира има Аязмо. Част е от 100-те национални обекта на България. Около манастира има прекрасна природа за отдих и туризъм. Манастирът има удобни връзки до жп спирката, като е осигурен автобус ежедневно.