Традицията приписва на св. Никодим Тисмански основаването и на този манастир, който е известен днес като Гура Мотрулуй. На същото място Харват Логофътул издигнал манастир още преди 15 януари 1515 г. С течение на времето обителта се срутила и изчезнала, така че сегашната църква на манастира е построена по времето на Матей Басараб, през 1653 г., от Преда Брънковяну, дядо на воеводата Константин Брънковяну, вероятно върху руините на стария храм. Църквата обаче не била завършена, тъй като изписването било направено чак през 1702-1705 г., по времето на Константин Брънковяну. През 18 в. манастирът преживява период на упадък. Турците продължават да нанасят щети на светата обител – грабителските набези от юг (особено между 1719-1738 г., когато Олтения е Хабсбургско владение) често достигат манастира. Дори и след 1738 г., манастирът не се ползва от твърде голяма сигурност, защото според документ от 12 ноември 1792 г. той е оставил на съхранение документите на имотите си в манастира Хурези. Няколко земетресения, пожари и участието в революцията от 1821 г. още повече разрушават обителта. Между 1832-1858 г., игумен на манастира бил ученият архимандрит Евфросин Потека. След одържавяването на манастирските имения (1863 г.), манастирът на Гура Мотрулуй става обикновен енорийски храм в енорията Гура Мотрулуй. През 1892 г., пожар унищожава голяма част от иконостаса (от позлатена липа). След няколко ремонта, през 1943 г. обителта  отново отваря врати като девически манастир. В 1960, в резултат на прилагането на декрет No. 410/1958, почти всички монахини са прогонени. Въпреки това, в периода 1981-1989 г., Митрополия Олтения извършва редица ремонтни дейности. През 1990 г., светата обител е възстановена, този път като мъжки манастир