Манастирът е разположен недалеч от шосето Враца – Монтана, на около 7 км от пътя за кв. „Биктрец” гр. Враца и на около 5 км преди отбивката за с. Бели извор. На мястото му е имало старо тракийско светилище около 4-1 хил. пр. Хр., а по-късно през средновековието е имало крепост наречена „Касина”. Много пъти е разрушаван от турците, а в сегашния си вид е от 1894-1928 г. Ремонтиран е през 2008 г. През съществуването си е имал различни имена – манастирът Касинец, Св. Йоан Богослов, Св. Йоан Рилски, Пусти. Сградата на църквата е еднокорабна, едноапсидна, с купол, покрита с цепени плочи и шест контрофорса на север и юг. В скалите над манастира има пещери, служили за обиталище на монаси. Небесният закрилник на България – св. Йоан Рилски, е живял в една от тях, а именно пещерата „Постница”. В нея са се запазили стенописите. Около 7 в. в манастира идват да работят чипровските майстори Никола, Пала и Костадин от Чипровци, представители на Чипровската златарска школа, прочутата по онова време. През 1611 г. те изработват тук щедьоври, останали досега – кръст с позлата и цветни камъни с два лъва с надпис за манастира. В златарското ателие са изработвани кръстове, иконки на св. Георги, кой бил изобразяван с фес. Ателието на чипровските златари е с много голям принос за развитието на художествените занаяти близо 200 години. В обителта имало и меднощампарска работилница. Освен като център на художествени занаяти манастирът бил и книжовен център през Възраждането, в който са работили Йосиф Брадати, поп Тодор Врачански. Имало е килийно училище. Иконите и иконостасът са дело на Тодор Маньов, представител на Тревненска школа. В стенописите се откриват три живописни слоя, съответно от 11 в., от 16 в. и от 19 в.