Първата църква е изградена от дърво от управителя Матей Бързяну през 1742-1743 г. От 1745 г., по волята на ктитора, светата обител е метох на Епископия Ръмник. През 1805 г., постелникът кир Попа Николае, Йоаникий Преда и постелникът Николае Майнеску започват изграждането на църква от камък и тухла, която е завършена на 29 септември 1809 г. Зографисана е през 1810-1812 г. и  първоначално е посветена на св. Николай. Тук приемат монашество някои от хайдутите на Янку Жиану, след като през 1818 г. той се отказва от хайдутството. Поради тази причина, в местния фолклор, скитът остава известен като “Скитът на хайдутите”. След одържавяването на манастирските имоти  се превръща в енорийска църква, която през 1926 г. е затворена. В периода 1930-1940 г. е извършен ремонт и на следващата година църквата отново отваря врати. През 1979 г. отново е извършен основен ремонт. Заслужава да се отбележи, че на портретите ктиторите са с костюми, характерни за епохата, с елементи, специфични за румънските народни носии. От 1996 г. манастирът вече е девически.