За пръв път манастирът се споменава в един хрисовул на Влад Ънекатул от 20 август 1530 г. Манастирската църква е изградена (вероятно от дърво) в началото на 16 в. от Крайовските боляри (жупан Барбу). За продължителен период това е един от  най-важните религиозни обекти във Влашко. Обновен е от Матей Басараб през 1640 г., а с хрисовул от 27 ноември 1640 г., владетелят го обявява за метох на Светите места. Манастирът е укрепен, подобно да други създадени от него. През август 1657 г. Павел от Алепо (известен пътешественик) посещава манастира заедно с патриарх Вакарий Антиохийски и отбелязва, че наподобява този от Стрехая, а църквата – тази от Буковъц. Следващият ктитор на Садова е Преда Брънковяну, който продължава започнатите строежи, като изгражда килии и камбанария от южната страна, а през 1693 г. Константин Брънковяну построява и църквата-болница. Важен монашески и културен център в южната част на Олтения, тук се подвизават достойни игумени, които полагат грижи както за административното, така и за културното му развитие. През 19 в. манастирът Садова е засегнат от честите турски нападения и от атмосферните влияния и земетресения. Въпреки че някои от игумените (Дионисий Романо) се опитват да му възвърнат блясъка от миналото, за този важен монашески център предстоят тежки времена. В периода на одържавяването на манастирските имоти, манастирът е изоставен. Този период е оставил своя отпечатък върху светата обител. Тя е възстановена като манастир през 1992 г. Църквата не е запазена в първоначалния си вид в резултат от дългия период, в който е оставена да се руши. Сегашният ѝ вид е резултат на последните възстановителни и ремонтни дейности от 1996 г.