Той е основан от журналиста Памфил Шейкару (1894-1980 г.) в периода 1936-1939 г., по проект на букурещкия архитект Щефан Петернели. Поради известни недоразумения между ктитора и епископ Василе Лазареску (по-късно митрополит на Банат), освещаването на бъдещия женски манастир с храмов празник “Св. Анна” (на името на майката на ктитора) е отложено. Избухването на Втората световна война и след това налагането на комунистическия режим води до това манастирът да остане неосветен до 2 декември 1990 г. През 1993-1997 г. манастирът е възобновен. В архитектурно отношение наподобява старите румънски дървени църкви, като модернизацията е извършена в традиционния битов (рустикален) стил. Архитектурната форма наподобява буквата “П”, в центъра на която се намира църквата – кръстовидна, с централен купол. От двете ѝ страни са разположени килии, които заедно с църквата оформят вътрешен двор. През 70-те години на 20 в., стенописите са замазани с вар, като днес са запазени в оригиналния си вид само в кулата. Иконостасът е от липово дърво (преместен през 1947 г. в манастира на Тимошени, община Шаг, окръг Тимиш), както и останалите дърворезби (включително дървените кръстове, унищожени от комунистите в годините 1960-1965 г.), са дело на братята Попа от Букурещ.