По исторически сведения, един от най-старите манастири в България е Чипровският. Наричан се още „Железнишки”, поради близостта си със с. Железна, в долината на река Огоста. Предполага се, че е основан през 10 в. През годините манастирът е бил много богат, играл още ролята на културно-просветно, книжовно и национал-освободително огнище. През вековете в него са се обучавали свещеници, преписвали са се богослужебни книги и се разпространявали знания. Историята свързва манастира и с първите борби против турските поробители, както и като убежище на царе от Втора българска държава през 14 в. През 16-17 в. православните и католиците от този край, в т.ч. и монасите от Чипровския манастир заедно участват в борбата срещу турците. Бил е убежище на много хайдути и свидетел на шест въстания срещу османските поробители. Чипровският манастир за една нощ е приютил мощите на св. Иван Рилски. Манастирът е имал много богата библиотека от славянски ръкописи и книги. Библиотеката съществува и до днес. Чипровската света обител е сред най-могъщите стожери на християнската вяра през вековете. Манастирският комплекс е окончателно оформен през 1876 г. Разположен в горите на Чипровския Балкан, формата му е на неправилен правоъгълник. Църквата е издигната 1829 г. и е каменна, еднокорабна, едноапсидна, със странични конхи, със заемки от готическата архитектура на католическите църкви по този край. При главния вход на манастира се помещават две двуетажни жилищни сгради, игуменарница, а в миналото имало и обори за животни и складове, кула-костница с параклис и камбанария, при която са погребани костите на хора от Северозападна България, борили се за свобода. Външната фасада на църквата е покрита с каменни изображения и надписи. Иконостасът е прекрасен, а иконите са дело на Христо Енчев от Копривщица. В западното манастирско крило се намира параклисът св. Атанасий Велики от 1880 г. с красиви стенописни изображение на светци. Всяка година на 19 октомври, на която дата е храмовият празник, се прави голям курбан в чест на св. Иван Рилски. Манастирът е напълно реставриран, с отопление и санитарни възли и от 2019 г. приема поклонници. Има парко места пред вратите на обителта. Паметник на културата от национално значение, манастирът е включен в списъка на 100-те национални обекта.