не Според преданието, манастирът е построен от Милко Бъяшул, ватаф на местните миньори, по настояване и с помощта на управителя Константин Брънковяну и с подкрепата на Корня Бръилою, велик бан на Олтения. Строежът на църквата започва на 22 май 1699 г. и е завършена само за една година (1700 г.). Въпреки това, поради забавяне на изографисването и недостига на пари, църквата е осветена едва на 7 май 1703 г. Предполага се, че на това място е имало по-стар манастир, който бил възстановен. Скитът Бая де Арама (понякога в някои документи е посочван като манастир), преди 1718 г., бил метох на Хилендарския светогорски манастир (вероятно дарен от Милко Бъяшул, по народност сърбин). Мъжкият манастир Бая де Арама остава в историята и с включването си в революцията от 1848 г., когато игуменът Герасим, управлявал манастира от 1832 г., е твърд поддръжник на пашоптисткото движение. След одържавяването на поземлената собственост на метосите през 1863 г. манастирът е превърнат в енорийска църква. Той е възстановен през 2008 г. като женски манастир. От стария манастирски комплекс е запазена само църквата, както и следи от външната стена на манастира, вероятно издигната в края на 18 в. Иконописта е дело на зографите Нягое и Партений (последният бил йеромонах в Тисмана). И днес виждаме лицата на ктиторите: Милко Бъяшул, Мара, неговата съпруга, техните четирима синове (Милко, Георге, Николчя и Семен) и семейството на великия бан Корня Бръилою: съпругата му Станка и техните двама синове Барбу и Константин. Всички те са изобразени по стените на църквата, заедно с управителя Константин Брънковяну.