Това е една от първите монашески обители, издигнати в румънските земи и първата, основана от св. Никодим Тисмански на север от Дунава. Манастирът е изграден върху руините на друг, по-стар, вероятно от времето на Литовой (починал през 1273 г.). Актът за неговото основаване датира от 1374 г. Предполага се обаче, че около 1369 г. вече е съществувал. Според други сведения, строежът започва през пролетта или лятото на 1370 г., а зографията се извършва през 1371 г. или през 1372 г. За строежа са допринесли както владетелят на Влашко, Влайку Вода (1364-1377 г.), така и сръбският княз Лазар (1371-1389 г.). За известно време тук пребивавал исв. Никодим Тисмански. В някакъв период манастирите Водица и Тисмана се управляват от една игуменка. В резултат на политическите условия Водица имала бурна история. Неговото ръзположение в близост до унгарското католическо кралство Банат, води до неколкократното му завладяне от унгарците. Светата обител често страдала както от тези нашествия, така и от католическата пропаганда. За последен път е спомената в хрисовула на Раду Красивия от 10 юли 1464 г. В началото на 16 в. Водица е ограбена, изгорена и разрушена от турците. Между 1662-1667 г. няколко манастирски братя отиват да търсят помощ от Русия. В началото на 18 в. монасите от Тисмана започват да възстановяват обителта, но поради честите войни между австрийци и турци тя е окончателно разрушена. След 1990 г., с усилията на игумена Никодим Николаеску, по-късно епископ на Северин и Стрехая, манастирът е възстановен, като приема за свой храмов празник св. Антоний Велики, чието име вероятно е носил още по времето на св. Никодим. Църквата е построена от дърво, в характерния за Марамуреш стил и е осветена през 2001 г.