Крепост Кастра ад Монтанезиум е разположена в северозападната част на града, на хълма Калето. Тук има многобройни праисторически археологически находки за първите обитатели в региона от каменно-медната епоха. По-късно селището е обитавано от тракийското племе трибали до 1 век пр. Хр. Има следи от каменни стени с височина повече от 1 м. които са били използвани за защита от външни нападения. Заради богатствата си от минерали, включително на злато около река Огоста мястото е завладяно от римляните през 1 в. пр. Хр. Те дават името на града, което вероятно произхожда от латинската дума Монс, което означава планина.  Монтана се обособява като център на Долна Мизия, с постоянно военно присъствие. Градът е бил свързан с търговски пътища, водещи към останалата част на Римската империя. Експлоатацията на злато, земеделието, занаятчийството се развиват бързо по това време. Крепостта Кастра ад Монтанезиум е била построена поради опасността от нападения от варварски племена. Изградени са казармени помещения, базилика, древна крепостна стена и др. В подножието на хълма е открито светилище, посветено на боговете Диана и Аполон.  В края на 4 в. с нахлуването на аварите, а после на славяните, градът е разрушен. Славяните построяват на негово място ново селище, наречено Кутловица, а една от сградите е трансформирана в езическо светилище, запазено и до днес, посветено на бога Перун или Даждбог – богът на плодородието.